Димитър Петров, коментар за Tribune.bg През последните дни общественото внимание е насочено

Димитър Петров, коментар за Tribune.bg През последните дни публичното внимание е ориентирано към дейностите на новото служебно държавно управление – уволнения, назначения, първи сигнали на министрите и, естествено, посланията на техния „ началник ” – президентът Румен Радев. Една част от обществеността жадува за реванш, „ изчегъртване ” на досегашната власт, а друга част се притеснява точно от това – слагане на „ наши хора ” на основни позиции, без да се търси позитивна смяна или даже в противен случай, смяна към по-лошо от позиция на националните ползи. Политическото поляризиране от дълго време се е трансформирало и в публично такова и като че ли няма изгледи за нормализация. Предстоят нови парламентарни избори на 11 юли, само че вероятността 46-ото Народно заседание, по сходство на 45-ото, също да не успее да излъчи управническо болшинство, въобще не е за подценяване. Напълно допустимо е актуалният длъжностен кабинет да продължи да ръководи по-дълго от плануваното, а след това да бъде заменен от... длъжностен кабинет, излъчен от идващия президент. Независимо от развиването на политическата обстановка, страната има потребност да бъде ръководена. И без значение от всеобщите настроения измежду политиците и жителите, съществуват справедливи цели, които да бъдат следвани през идните месеци. Кои са те? Първо, ускорение на процеса по имунизация на популацията против COVID-19 за колкото се може по-скоро да бъде реализиран „ групов имунитет ”. Второ, до постигането на „ групов имунитет ” да се балансира рационално сред нужните здравни и стопански ограничения, с цел да не се допусне епидемиологичен гърмеж и/или стопански колапс. Трето, да не се отстъпва пред външни въздействия, които биха довели до дълготрайни вреди за националния интерес - проблема с приема на Северна Македония в Европейски Съюз, мощно неизгодни за България параметри на „ Зелената договорка ” и така нататък Преди всичко обаче – имунизацията. Без слагане на ковид под надзор, няма връщане към естественото всекидневие, такова, каквото го помним отпреди 13 март 2020 година За медицинските аспекти надали е нужно да се припомня. По директна смъртност от ковид страната ни все още е на челните места в света, само че никога не би трябвало да се подценява и „ косвената смъртност ”, която се дължи на натоварване на здравната система и затрудняване на лекуването на други болести заради ангажирането на все по-голяма част от медицинския личен състав и болничната база в борбата с COVID-19. Това обаче надалеч не са единствените проблеми. Ниските равнища на имунизация в Европейски Съюз, който съществено изостава в това отношение от страни като Израел, Съединени американски щати, Англия, разтревожиха даже и интернационалните вложители. Или казано по-просто, без всеобща имунизация мъчно можем да се надяваме на външни вложения. А за жалост България е „ на опашката на опашката ” по имунизиране (на дъното на трагично представящия се досега Евросъюз). Положението с вътрешните вложения също не е розово. Местните бизнесмени не престават да са внимателни и да стопират планувани вложения в очакване на „ по-добри времена ”. Както в най-тежко засегнатите браншове (знаем кои са), по този начин и в други, които също се въздействат от пазарната обстановка. Тоест, от стагнацията. Изключително значимо е да си дадем сметка и за друго: в очите на останалия свят България в този момент наподобява като тези дестинации, които човек нормално заобикаля поради боязън от най-различни заболявания. Плачевните равнища на имунизация вещаят още един пагубен сезон за родния туризъм. А това е бранш, на който мнозина наши сънародници разчитат. И който дава сериозна част от Брутният вътрешен продукт. Така че, имунизацията би трябвало да бъде приоритет номер едно – и на служебното държавно управление, и на обществото като цяло. Нещо повече, постигането на „ групов имунитет ” следва да бъде краткосрочната ни национална цел. Алтернативата е злополука – здравна, икономическа, морална. За страдание, обществото ни не е единно в тази настройка. Антиваксърските настроения са прекомерно широкоразпространени, в това число и измежду част от политическия хайлайф. Преодоляването на този проблем (наред с организационните неуредици към ваксинирането) е тест за държавническа мъдрост. Още по-голям проблем е, че актуалното държавно управление не носи отговорност пред парламент, а единствено към назначилия го президент, който може да реши да флиртува с тези антиваксърски публични настроения около задаващите се в края на годината президентски избори. Да не забравяме, че точно негови бранители горяха обществено маски по време на митингите от предишното лято. Настоящото държавно управление (и в частност здравното министерство) може да се поучи от опита на предходното във връзка с коронакризата. Факт е, че кабинетът „ Борисов 3 ” се справяше доста добре през първите месеци, когато България дори беше давана за образец. Когато държавното управление следваше напътствията на Националния действен щаб, без да се интересува какво тъкмо вършат в другите европейски страни. И факт е, че обстановката стартира да излиза от надзор, когато прекалено много започнахме да гледаме какво вършат другите, и да го повтаряме. Включително и с краткотрайното прекъсване на имунизацията с „ Астра-Зенека ”, което, най-малко според мен, беше най-голямата неточност в политиката по отношение на пандемията. Властта може да се поучи и от верните решения, и от грешките на предходната. Въпросът е дали ще го направи... *** Димитър Петров е магистър по Социология от СУ „ Св. Климент Охридски “ и Магистър по Tourism Destination Management от NHTV Breda University of Apllied Sciences, Холандия. Член на Контролния съвет на Младежки закостенял клуб. Секретар е на „ Един завет “ – клуб на потомците на офицерския корпус на Царство България.